24-кратният шампион от Големия шлем Новак Джокович потвърди и на пресконференцията си в Ол Ингланд Клъб, че състоянието на коляното му е добро и той ще играе на Уимбълдън. Световният №2 говори и за процеса по взимане на решението да прибегне до бърза операция и чувството, че не е искал да пропуска турнира, за който е мечтаел още като дете.
„Коляното ми реагира много добре на всичко досега, което е отличен знак. Измина седмица на тренировки. Много добра седмица на тренировки. Особено в последните три дни проведох много интензивни занимания. Играх точки, тренировъчни сетове със Синер, с Франсис Тиафо, а вчера с Медведев и Емил Русувуори, двойна сесия, днес с Руне също“ – коментира сърбинът.
„Това са наистина топ играчи, които играят чудесен тенис на трева. Бяха тренировки на високи обороти. Имаше много ситуации на корта, в които коляното бе тествано почти на максимум. Промени на посоката и така нататък.“
„Коляното реагира много добре на всичко досега, което е много добър знак за моето участие на Уимбълдън. Затова реших да бъда част от жребия.“
За мнозина решението веднага да се подложа на операция бе изненада на фона на предишни случаи, в които Джокович е опитвал да избегне хирургическа интервенция. Този път обаче решението е било взето заради липсата на много време.
„Имах съмнения, че ще бъда на Уимбълдън. След задълбочени разговори с определени спортисти, които са били в подобни ситуации – например Тейлър Фриц, който имаше нещо много подобно преди три години. Мисля, че той се контузи също на Ролан Гарос. Той каза, че 21 дни след това е играл в първия кръг на Уимбълдън, Линдзи Вон, всички те споделиха преживяванията си.“
„Това ми даде увереност и оптимизъм, че ако рехабилитацията мине добре и ако коляното реагира добре, което е непредсказуемо, тогава имам добър шанс да играя на Уимбълдън.“
„Правя нещо, което се описва като чувството да не искаш да пропускаш турнир от Големия шлем, докато все още можеш да играеш, докато си активен и на това ниво. Не бих го нарекъл страх да пропусна нещо. Бих го нарекъл невероятно желание да играя, да се състезавам. Особено и заради това, че Уимбълдън е турнирът, който винаги мечтаех да спечеля като дете. Винаги мечтаех, да играя на Уимбълдън. Самата мисъл да пропусна Уимбълдън не бе правилна. Не исках да се справям с това.“
„Може би е не е толкова рационално и логично обяснение, но е по-скоро вътрешно чувство и желание да играя на Уимбълдън.“
„Казах го преди няколко дни – не съм дошъл тук, за да изиграя няколко кръга и да докажа на себе си и останалите, че мога да се състезавам в един или два мача. Искам да стигна до титлата.“
