Тенисът спаси живота ми в много моменти, призна Григор Димитров. Първата ни ракета взе участие в подкаста на академията „Емилио Санчес“, в която тренираше като тийнейджър.
Българинът говори за отношението си към тениса и живота в момента и сподели любопитни и лични неща, свързани с кариерата му.
„Никога не съм се скатавал, когато става дума за работа. Това никога не е било опция за мен. Връщайки се назад, съм можел да правя толкова много други неща в живота. Когато обаче става дума за изпълняването на някаква задача, се фокусирам, за да си свърша работата.
Това изгражда дисциплина. Разбира се, няма как на 14 или 15 години да си дисциплиниран, но това идва с времето“.
Димитров призна, че е имало моменти, в които е бил близо до това да приключи с тениса:
„Тенисът спаси живота ми в много моменти. Бил съм няколко пъти близо до това да сложа край на кариерата си и не се срамувам да си го призная. Имал съм много тежки моменти – такива, в които съм си казвал, че няма какво да ме извади от дъното. Но познайте какво? Тенисът винаги беше там – на разположение за мен. Без значение дали печеля или губя, това е хапчето, което ми е дало всичко – живот, дисциплина, срещи с хора, финансови средства, различни култури“.
А кое е най-важното „хапче“ в тениса за Григор?
„Спокойствието. Усещането, в което можеш да забавиш пулса си в по всяко време от мача. Това ти дава много самочувствие и вяра. Всичко това се случва зад кулисите. Когато идваш на големи турнири, го правиш, за да спечелиш, а не просто да тренираш или да пробваш нови неща. Всичко започва с начина, по който се храниш, как спиш, как тренираш. Колкото повече кървиш в тренировка, толкова по-малко кървиш в боя. Разбира се, има моменти, в които страдаш на различни турнири, но това са моментите, в които не трябва да бягаш от себе си“.
Димитров говори и за важността на психиката:
„Да си психически силен е едно от най-трудните неща. В нашия спорт веднага след това имаш следващата точка и трябва много бързо да забравиш предходната. Понякога обаче оставаш заседнал в момента, но в тези случаи не трябва да се бориш с това. Колкото повече опитваш да се бориш с подобни мисли, толкова по-силно се удряш в една стена. Опитът обаче помага – да се справяш с големите победи и с големите поражения“.
„Има моменти, в които много повече си спомням големите загуби, отколкото големите победи. Това е защото си мислиш как следващия път искаш да си по-добър, да работиш върху нещо. Тенисът не е спринт. От 15 години съм в Тура и си мисля, че този спорт е маратон. Имаш и добрите, и лошите си моменти. Трябва да успееш да намериш баланс и да се чувстваш добре в кожата си“.
Най-добрият български тенисист сподели, че в трудните моменти има какво да му дава опора:
„Това са приятелите и семейството – най-важните неща в живота. Тенис кариерата е един много малък период от живота ни. Осъзнавам го все повече с всяка следваща година. Вече съм по-близо до края на кариерата, отколкото до нейното начало. Виждал съм и двете страни на монетата. Когато съм страдал, съм се научил на дисциплина. Научих се на здрава работа и на вяра. Тенисът е спорт, в който няма значение, че си имал две силни седмици на тренировки, защото след това може в пет поредни турнира да загубиш в първи кръг“.
Димитров говори и за отношенията си с Дани Валверду:
„Той е бил жизненоважен в различни моменти от кариерата ми. Но приятелството ни е над всичко. Всеки си има свои битки, ние имахме нужда от това да се разделим. Сега това е ново начало. Трябваше да намерим различен подход на работа, за да не повторим същите грешки. Добавихме и Джейми Делгадо, а кондиционният ми треньор е от много години“.
„Разбира се, няма човек, който всеки ден се буди с мисълта, че е развълнуван да свърши работата си. С времето обаче съм се научил да обръщам все повече внимание на това кой е до мен, защото съм много взискателен по отношение на това на кого давам енергията си. Не знам още колко време ми остава, но искам да знам, че когато съм на корта, съм готов“.
Григор завърши с това, че третира победите и загубите по един и същи начин. Когато се представя добре на турнир, е благодарен. Когато представянето му е разочароващо, го приема, че така е трябвало да стане.
